Топло компостиране или студено компостиране – кое компостиране е най-добро?

Компостирането на градинските отпадъци има много предимства. От една страна, лесно се отървавате от листа, клонки и други подобни; от друга страна, с течение на времето започвате сами да произвеждате богата на хранителни вещества почва. Има различни видове компостиране, които се различават леко помежду си. Студено компостиране? Топло компостиране? Какво компостиране да изберете – за начинаещи или за професионалисти? Зависи какво възнамерявате да компостирате. Има и някои трикове, които е добре да знаете, за да извлечете максимума от компоста. 

Студено компостиране, подходящо за градински отпадъци 

При студеното компостиране компостирате градински отпадъци: листа, клонки и други материали от градината. За необучения наблюдател студеният компост може да изглежда като купчина градински отпадъци, струпани директно на земята, но добре функциониращият студен компост е нещо малко по-сложно. Започнете, като поставите клони и клонки на земята. След това редувайте градински отпадъци, като например листа, плевели и клонки, и отгоре добавете малко богат на азот материал, като остатъци от окосена трева или оборски тор. Възможно е да се използва и почва, но тогава разлагането отнема по-дълго време. 

Как да изградим компостер за студено компостиране 

За да се ускори разлагането, е добре компостът да се ограничи отстрани, за да се запази влагата и топлината. Мрежа, дървени палети или плетени огради от върбови клонки са отличен материал за изграждане на компостер. Като алтернатива можете да използвате готови палетни страници. Подредете три или четири страници една върху друга и воалаà и Вашият компостер за студено компостиране е готов. Добър съвет е да имате два компостера: един, в който да добавяте тазгодишните отпадъци, и друг, в който да премествате отпадъците през пролетта за по-нататъшно компостиране. 

Кислородът и водата са важни за компостирането 

След като студеният компост стане висок около един метър, той трябва да бъде покрит с листа, слама или парченца дърво. Отгоре покрийте с мулч, дървени стърготини или сухи листа. Важно е да се уверите, че не изсъхва прекалено много. По време на сухи и топли лета може да се наложи да поливате компоста от време на време. През пролетта компостът трябва да се "обърне", което означава, че трябва да се размеси. Ако материалът се разпада лесно, той е готов за употреба; в противен случай го преместете в компостер номер 2 за по-нататъшно компостиране. 

Топло компостиране се използва, когато искате да компостирате хранителни отпадъци 

Компостерът за топло компостиране е изолиран контейнер, предназначен да задържа топлината по-добре и да поддържа процеса на разлагане активен, дори когато температурите паднат. Освен това той осигурява защита срещу плъхове, мишки и други вредители, което Ви позволява да компостирате и битови отпадъци. Правилото за това какво може да се компостира е просто: ако можете да го ядете, можете да го компостирате. 

Топлото компостиране – начин за намаляване на отпадъците 

Компостерът за топло компостиране Ви помага значително да намалите количеството отпадъци и Ви осигурява най-фината градинска почва – ако го управлявате правилно. В противен случай има голям риск да мирише и да привлича мухи. 

Не забравяйте да нарязвате на ситно това, което хвърляте в компоста, което ускорява процеса на разлагане. Разпадането на костите и големите семки, например от авокадо, отнема много време. Такива материали е по-добре да се изхвърлят в обикновените отпадъци.  

Баланс – ключът към ефективното компостиране 

Нито прекалено влажен, нито прекалено сух. Балансът в компоста е от решаващо значение. Но не става въпрос само за съдържанието на влага – балансът между азот и въглерод също е важен за доброто функциониране на топлия компост. Най-богатите на азот вещества, които можете да добавите към Вашия компост, са урина, следвана от месни отпадъци и остатъци от окосена трева. Най-богати на въглерод са дървените стърготини, вестниците и сухите листа. 

Ако компостът стане прекалено мокър, добавете нарязани вестници или парченца дърво, за да го изсушите. Ако е прекалено сух, го полейте. Покрийте повърхността с богат на въглерод мулч, за да го предпазите и от мухите. Можете също да използвате дървени стърготини, сухи листа, нарязани клони, стара трева, нарязана слама и други подобни материали. Разбърквайте от време на време, за да вкарате повече кислород в сместа, което ускорява разлагането. 

Къде трябва да поставите компоста? 

Студеният компост може да се постави почти навсякъде. Единственото важно нещо, което трябва да имате предвид, е да избягвате пряка слънчева светлина, тъй като слънцето може да го изсуши. Същевременно обаче е добре да се възползвате от слънчевата топлина, така че за предпочитане е да изберете леко засенчено място. Освен това е добре да поставите компоста така, че да се навлажнява от дъжда. 

Компостирането – начин на живот 

Компостирането може да изглежда като наука и в известен смисъл е така. Процесът на разлагане включва микроорганизми, бактерии и гъбички, но също така ларви и червеи. Компостирането е интересен начин да научите как работи природата и как използва отново това, което някога е дала. Получаването на компост трябва да стане част от природния цикъл. 

7 съвета за успешно компостиране: 

1. Режете отпадъците на ситно; това ускорява разлагането 
2. Снабдете се с два контейнера за компост, единият за последващо компостиране 
3. Поддържайте баланса на влагата в компоста: нито прекалено влажен, нито прекалено сух 
4. Уверете се, че топлият компост е защитен от плъхове и други вредители 
5. Поставете компоста на частично засенчено място 
6. Всяка храна е подходяща за компостиране, но избягвайте кости и големи костилки 
7. Обръщайте компоста всяка пролет